Насипен чай
По света се продават стотици видове насипен чай (тук не броим плодовите и билковите), но в основата на всички стоят листенца от чаени храсти. Те са два вида – китайски и индийски. Първите са по-дребни, а от вторите има дървета на по 500 г. Най-добрите чаени плантации са в Цейлон (“Ува” и “Димула”), Северна Индия (“Даржелинг” и “Асам”) и Южен Китай (“Феникс”). Освен това чай със средни или специфични качества се произвежда в Кавказ, Турция, Иран, Бразилия и в някои африкански страни.
Типовото разнообразие, освен от произхода, зависи от сезона на събиране на листата, мястото им върху растението и технологичната обработка. Най-ценни са т.нар. типси – неотворените пъпки в края на клончето, и двете най-млади листенца след пъпката, които според възприетия по света английски стандарт се наричат Flowery orange pekoe и Orange pekoe. Те са най-богати на вкусове и аромати. Следващата група листа се наричата: Pekoe, Pekoe sushong и Sushong. Те са по-едри, по-груби и no-бедни на екстракт. Използват се като пълнеж в някои блендове. Според сезона на бране чайовете се делят на пролетни, летни и есенни. Най-качествени са пролетните, при това не всички. В Даржелинг най-търсени са типсите от т.нар. first flesh и second flesh, които се берат в продължение на две седмици в средата на март и началото на Юни. Този чай практически няма пазарна цена. На аукциони 50 г. от него понякога се продават за 1000 долара. За всяка плантация има такива пикови периоди за качеството. През следващите месеци то рязко спада.